Помня всичко .. до май-малкия детайл..
Всичко се повтаряше .. толкова много лета .. но всичко беше някак вълшебно.
Всяка сутрин отивах в кухнята , а там ме чакаха бухтички .. точно по любимата ми рецепта - бабината рецепта. излизах на двора и още с отварянето на вратата виждах как малкото кученце прави забързани крачки към мен.бях малко , но въпреки това го хващах с двете си ръце , опитвайки се да не го изпусна и отивах при баба и дядо.така или иначе не се застоявах дълго при тях , а се запътвах към люлката в предния двор.наслаждавах се на живота , колкото и банално да звучи.на всяка глъдка въздух , на всяко движение , но най-вече на слънцето.то ме правеше истински щастлива.сега като се замисля това са били най-хубавите моменти.
разбирам ,че изисква много малко за да си щастлив.. просто трябва да го поискаш много силно..
Няма коментари:
Публикуване на коментар