петък, 30 декември 2011 г.

not strong enough

you will survive if you follow just one simple rule..
you should stay strong when it's all going wrong..
simple , right?
and in the same time..
the hardest thing ever..

вторник, 15 ноември 2011 г.

nothing better than..

няма нищо по-уютно от това да седиш пред камината , когато навън е студен и мрачен ден.

петък, 19 август 2011 г.

Je t'aime Paris


the bright sun is rising again , but there is no matter for me.
outthere is a perfect sunny day , but i don't care.
i am bored at home , but im sitting on my bed , doing nothing.
everything seems to be okay , but we know that it is not.
every thrill in me is gone.
i just wanna run away.away from this town.i need a variety.everything here is so gray..
argh... do you know?
i wanna travel.

2gether

Хиляди истини , от други разказани , всеки има в себе си една от тях.
хиляди възможности - не сме ги изпуснали
да направим нещо малко , но за някой друг..
колко малки сме били за големите мечти
колко малко ни дели от големите мечти..
много малко трябва.

вторник, 7 юни 2011 г.

i was looking for something in my cabinet when..

I was looking for something in my cabinet , when I found this one ..
Помня всичко .. до май-малкия детайл..
Всичко се повтаряше .. толкова много лета .. но всичко беше някак вълшебно.
Всяка сутрин отивах в кухнята , а там ме чакаха бухтички .. точно по любимата ми рецепта - бабината рецепта. излизах на двора и още с отварянето на вратата виждах как малкото кученце прави забързани крачки към мен.бях малко , но въпреки това го хващах с двете си ръце , опитвайки се да не го изпусна и отивах при баба и дядо.така или иначе не се застоявах дълго при тях , а се запътвах към люлката в предния двор.наслаждавах се на живота , колкото и банално да звучи.на всяка глъдка въздух , на всяко движение , но най-вече на слънцето.то ме правеше истински щастлива.сега като се замисля това са били най-хубавите моменти.
разбирам ,че изисква много  малко за да си щастлив.. просто трябва да го поискаш много силно..

неделя, 30 януари 2011 г.

do you..

усмихвал ли си се някога така , сякаш никога няма да престанеш?
усещаш онова топло чувство и тръпките , когато и най-малкото нещо те прави щастлив и нищо не може да развали шибаното ти настриение.
а сега е съвсем друго.днес е различен ден и нищо не е същото.
това чувство е далече от теб и си сигурен ,че скоро няма да се върне.
цялото щастие на света беше пред теб , а сега то се изпари .. просто така.
дори не разбираш защо стана така.изведнъж всичко започна да те вбесява , да  те кара да полудяваш , да изгаряш отвътре.отдръпваш се от всички и всичко и се чудиш какво ще стане сега.
опитваш се да оправиш нещата , но нещо отвътре те кара да продължаваш да правиш глупости.
изгаряш..
изгаряш..
но аз знам ,че  следващият път...
няма да има следващ път,
защото това беше вчера,
а вчера вече е минало. :)