мислиш ли?

мислиш ли ,че всичко е наред?

замислил ли си се за нещо ... или за всичко?

мислиш ли , че пропиляваш живота си?

и ако е така , какво би направил?

а какво е мнението ти за  .. съдбата например?

мислиш ли ,че всичко е съвпадение или това е твоят късмет?

 ''По - добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.''

А сега какво мислиш?

дали животът е това , за което го мислим или нещо съвсем различно?

замислял ли си се над това , как един ден се събуждаме и знаем точно какво да направим?

ами това за мечтите?

смяташ ли ,че ако се бориш по-силно от всякога ще постигнеш мечтите си?

имам толкова много въпроси..

''По - добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.''

happiness.

Закусих.Закуската беше поднесена в шарена и перфектно заоблена купичка. Всъщност тя беше пълна с щастие.То се стичаше по стените и' и капеше от лъжичката.Наслаждавах се на момента изцяло.Исках купичката никога да не остава празна.Надявах се.

Всъщност нищо от тези неща не се случи.Просто закусвах преди да отида на училище. (:

случвало ли ти се е?

"Случвало ли ти се е да те одраска котка?На всеки му се е случвало,колко малка драскотина,а колко много боли,а?После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег!Представи си едно сърце,човешко сърце,което е цялото в подобни белези.Толкова много белези,толкова много кръв е изтекло от него,че ако бе щателно събирана,то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота!Това сърце го обичам много,толкова много,че реших да го предпазя от повече наранявания.Как ли?Ами как, като го измих от всичката кръв и нечистотии,избърсах го от прахта,всичко това направих доста грижливо.И го затворих в една стъклена кутия.Така то няма да бъде наранявано и съответно и то няма да наранява.То, сега като се замисля.. никога никого не е наранявало.Е,не съвсем,но когато го е правило,то е било за самоотбрана.Та така-а-а,..реших да го запазя в стъклена кутия,но по невнимание съм избрала много дебело стъкло!В старанието си да го предпазя добре,май съм прекалила!И сега то само може да гледа света и да му се радва-както и светът да го гледа него!Виждала съм го как тупти,когато се влюби или развълнува,как безпомощно се хвърля по студените стъклени стени на кутията.Но-не може да излезе!По същото такова невнимание съм сложила и много здраво лепило!Много съм невнимателна,нали?Вече повече от година стои в таз стъклария и няма излизане!Дали му липсва нещо?Или може би вече е свикнало да стои там,а?!Не мога да го попитам,то си стои там безмълвно,а все по-рядко го виждам да се мята по ледените стени на стъклото. Май свиква...А дали е правилно?Не знам.Ще ми каже ли някой!?Има ли лек срещу самота?Има!?!Кoлко горчивки съм изпила от аптеката на живота.Колко пъти се лекувах и точно,когато мислиш,че си излекуван,всичко започва отначало.Ти знаеш ли рецепта,с която се лекува самота или се топи стъкло?Ако знаеш,моля те да ми я кажеш,защото май животът изтича като пясък между пръстите ми !И аз не мога да го спра!А аз скъпо ще ти се отблагодаря!Ще ти дам всичко!Даже ще ти подаря сърцето,да се грижиш за него и да го пазиш!Не е трудно ,вярвай ми!То има нужда само от малко топлинка!"

 из 'Малкият принц'.

щастието е..

Щастието е като болест.Заразно е.

Щастие е , когато всички хора на света са приятели.Това ни топли като Слънцето.

Щастието е в дребните неща , скътани като съкровища дълбоко в сърцето ни..

Щастие е да търсиш и да намериш душевен покой.

Щасливи сме когато всекидневните неща блестят като злато.

Щастие намираме в уютната близост с приятели.

Щастие е просто да сте заедно и да си споделяте.

Щастие е мирисът на въздуха в прохладна и свежа лятна утрин.

Щастието е гъста , лепкава кал.

Щастие е да се излежаваш в мрачна и мъглива утрин.

Щастието понякога е чифт удобни обувки.

Щастие е , когато прииждащите вълни се разбиват в брега , но не отнасят пясъчния ти замък.

Щастие е да режеш топъл , хрупкав хляб.

Щастието е птичка , която лесно се плаши.

Щастието е в нас.

Искам да живея като за последно...

Без да знам фактите,обобщено-така мисля,живея.

Ти вярваш ли във верните решения? В правилните постъпки? В истината?

Чия?

Моята? Твоята? Неговата?

И към кой момент...?

Когато...

или когато...

А знаеш ли цената на едно спестено „Обичам те”?

На несъбраната смелост? На непротегнатата ръка?

На невзетото давано? На непоисканото мечтано?

Предрасъдъци и страхове!

Е и? Част от нас,човеци.

Не можем да избягаме от тях.

Нищо по-пагубно за човек няма от осъзнаване на собствената си грешка на фона на абсолютната невъзможност да върне времето,промени случилото се...

Искам да живея като за последно.

Да правя нещата като все едно никога друг път няма да имам възможност да ги направя.

Да обичам като пред раздяла.

Да живея-все едно живея последния миг от живота си.

Усещането,че няма време за отлагане на нищо,на никой миг...ме превръща в самото движение.

Нямам време.

Тесен ми е този живот.

Малко ми са 24-те часа...

                                                                         Източник: 'Нещата от живота.'

Тайната на щастието.

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.

Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

all i need.

„С удоволствие бих бил зеленчук.
Искам да си живея в градината, 
да седя на слънце,
да ям, 

да пия,

да спя 
и да обичам.“

Любовно писмо до едно лято..

Беше 2004 г.В едно малко градче слънцето печеше жарко , пчелите жужаха наоколо , а малко момиченце спеше дълбоко в своето легло.Когато се събуди то се усмихна.Беше сънувало сън.Прекрасен.Сънят на момичето я връщаше в далечното лято на 1999 г. , което то никога нямаше да забрави.Макар и едва 9 годишно това беше любимото и' лято.Най-хубавите дни от краткия и' живот.

Шанс..

Всеки ден ти дава възможност да се промениш.

Да станеш нов човек.

По-смел човек.

Който е готов да сграбчи щастието си с две ръце.

fucked.

Ужасно.
Нечестно.
Та това беше детската й мечта.
А сега тя гледаше как за пореден път се разбива.
Наистина беше нечестно.
Прекалено нечестно.

Не , преди всичко липса.
Седем години.
Незабравими.
Едно ято птици.
Неразделни.
Но все пак птиците умират сами.
За жалост.
Липсвате още от сега.
Искам ви.
Но не поотделно.
А заедно всички.

All about nothing

Дори когато се опиташ да помогнеш...
пак излизаш виновен..



само на мен ли ми се случва? хд

Someone To Love

Защо толкова често се нуждаем от някого , когото да наелектрезираме в главата си до степен на абсолютна истина?
Това става , когато си препълнен с обич , тя извира от теб , а няма на кого да я дадеш.Тогава се нараняваш нарочно , решавайки ,че някого изглежда достатъчно надежден да я поеме.Но този признак е само външен и си казваш чудовищно 'Без любов мога , но без обект на любовта си-не.'



'30 неизвинени.'

Мечтател..

Той е там край реката
през една късна вечер,
опитва се да преброи звездите
във всяко съзвездие.
Сам край реката,
времето си минава,
нахлуват мисли от миналото
и може би Той ще плаче.

Казват, че е луд
и не разбира,
но знам, че полага големи усилия
да се държи като мъж.
През всички онези години той е страдал, приятели,
всички онези години на болка,
но не мисля, че Той знае със сигурност
дали те са били напразно.

Той е мечтател
и се бори за живота си,
опитва се да разбере!
Той е мечтател,
но иска да продължи напред,
знам, той все още е самотен...

I Can't

I can't laugh
I can't cry
I can't see inside of me
Don't know the reason why

I ain't straight
And I ain't high
I'm the ugly in between
Can't live and I can't die

I wanna scream
And I can't win
My life's a living soundtrack
For a human horror film

I can't feel
And I can't love
My mama never showed me how
I never was enough

I can't laugh
And I can't smile
I'll sacrifice my aged elders
To show me how to die

I can't love
And I can't feel
And my mother never loved me
Deep down she hated me

I can't fuck
I can't feel
I'm one bizzare motherfucker
What the fuck's inside of me

I'll kill the beast
So to free my soul
And smash the mirrors
That won't let me go
Oh if there's a smile that ya see
It's only the clockwork orange that's in me
I curse the darkness impassioned plea
And tear the heart out and watch me bleed
I'll sacrifice my blood for free
To satisfy the vengence that's in me
And bury the mirror that's inside me..

Long,long way to go..

,,Все някога ще дойде..."- ще си каже чакащият и ще те пожелае още по-силно и от преди.

Don't give up.

Няма да бъдем просто част от играта им.Няма да бъдем само жертвите.Взимат мечтите ни и ги унищожават.
Няма къде да отида,няма къде да избягам.Обичат да ме гледат как се провалям.Мислят си ,че знаят всичко.
Аз съм кошмар,катастрофа , винаги така казват.Аз съм загубена кауза , а не герой , но ще го направя сам.Аз срещу света.
Няма да им позволим да променят чувствата в сърцата ни, няма да им позволим да ни контролират,няма да им позволим да пълнят главите ни с техните разбирания и няма да бъдем като тях. Вече ми писна от това чакане , така ,че ела и се пробвай.Можеш да изречеш всичките си обиди, но нищо което кажеш няма да ни промени.Можеш да седиш там и да ме съдиш , да казваш каквото си искаш , но никога няма да те оставим да победиш.=)

Shatter me with hope..

*спам*
Стига вече с тази обич , писна ми и от любов в истинската аз не вярвам , а за мръсната не съм готов!
..но ето я пак пред мен любовта, от нея само ми се поти дланта
вярност и обич ,плоски новели..
Любов изчезни , ти си моето изкушение..

Promise:)

Спете тихо мои малки обречени желания , така ми се иска да ви нахраня с нови обещания! ^^

Fucked!

Интимното звучене обаче се допълва и от тържествена приповдигнатост на чувството , защото защитата на българското слово е и га.... гарин? о.О
-'какъв гарин бе?'
- 'амииии , оп пропуснала съм един ред *излага се*... ' ХАХАХАХ гаринче , гаринче хД
бая си беше излагация в час по български де.. а после и бая гавра изядох xD
П.П. Ние сме гаринчета =)

Someone who cares

Всяка улица в този граде една и съща за менВсеки има място, за себе си,но за мен няма стаяАз ли съм виновен?Когато вината и срамът висят над менкато тъмен облак,Това те преследва в проливния дъжд
Толкова е трудно да намериш някойна когото да му пука за теб,но е лесно да се намери някой,който те гледа с пренебрежение
Не е това което изглеждакогато не си на сценатаИма някакъв хлад във въздуха,но има хора като менкоито никой не вижда,така че на никой не му пука
Защо е толкова трудно да намериш някой на когото му пука за теб?Когато е достатъчно лесно да намериш някой,който те гледа с пренебрежениеЗащо е толкова трудно да намериш някой,който да те запази цялКогато се разпадаш?Защо е толкова трудно да намериш някой,На когото му пука за теб?
Кълна се че този път няма да се случиСъщото,защото сега имам да обвинявам себе сиИ ти ще разбереш къде ще свършимНа улиците е доста леснода немриш някой, който те гледа с пренебрежение.