щастието е..

Щастието е като болест.Заразно е.

Щастие е , когато всички хора на света са приятели.Това ни топли като Слънцето.

Щастието е в дребните неща , скътани като съкровища дълбоко в сърцето ни..

Щастие е да търсиш и да намериш душевен покой.

Щасливи сме когато всекидневните неща блестят като злато.

Щастие намираме в уютната близост с приятели.

Щастие е просто да сте заедно и да си споделяте.

Щастие е мирисът на въздуха в прохладна и свежа лятна утрин.

Щастието е гъста , лепкава кал.

Щастие е да се излежаваш в мрачна и мъглива утрин.

Щастието понякога е чифт удобни обувки.

Щастие е , когато прииждащите вълни се разбиват в брега , но не отнасят пясъчния ти замък.

Щастие е да режеш топъл , хрупкав хляб.

Щастието е птичка , която лесно се плаши.

Щастието е в нас.

Искам да живея като за последно...

Без да знам фактите,обобщено-така мисля,живея.

Ти вярваш ли във верните решения? В правилните постъпки? В истината?

Чия?

Моята? Твоята? Неговата?

И към кой момент...?

Когато...

или когато...

А знаеш ли цената на едно спестено „Обичам те”?

На несъбраната смелост? На непротегнатата ръка?

На невзетото давано? На непоисканото мечтано?

Предрасъдъци и страхове!

Е и? Част от нас,човеци.

Не можем да избягаме от тях.

Нищо по-пагубно за човек няма от осъзнаване на собствената си грешка на фона на абсолютната невъзможност да върне времето,промени случилото се...

Искам да живея като за последно.

Да правя нещата като все едно никога друг път няма да имам възможност да ги направя.

Да обичам като пред раздяла.

Да живея-все едно живея последния миг от живота си.

Усещането,че няма време за отлагане на нищо,на никой миг...ме превръща в самото движение.

Нямам време.

Тесен ми е този живот.

Малко ми са 24-те часа...

                                                                         Източник: 'Нещата от живота.'

Тайната на щастието.

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.

Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.